Араму Муру – Портата на дявола, Звезден портал или просто скала?

Всички сме чували за „енергийните места” на планетата. Наричат ги и звездни врати. Араму Муру е място с една от най-високите вибрации в света; място, свързано с промени, които очакват цялото човечество.

Мистерия или просто красива скала на мистично място? Разположена e на 35 км от град Пуно по пътя към боливийската граница и много близо до езерото Титикака.

Там, в средата на зелени полета се издига скала с издълбана врата, която на пръв поглед не води наникъде (размери 7 на 7 метра).

Араму Муру

Легендите за това място са много. Една гласи, че преди около 450 години при настъпването на испанците, свещеник от империята на инките взел златен диск, създаден от боговете и потънал през Магическата врата, за да запази диска и познанието, гравирано в него.

В една по-нова история се разказва как през1974 г. голяма част от членовете на музикална група успяват да преминат през вратата и не се върнали никога. Историята стига до нас благодарение на разказите на останалата част от групата.

Местните отказват да се доближат до тази “врата”, тъй като вярват, че хора изчезват от там.

Е, ние не изчезнахме. Но с ръка на сърцето признавам, че мястото не е обичайният туристически капан.

По пътя от Пуно към границата с Боливия

Звездната порта не се забелязва от пътя, има отбивка и ако не знаете мястото спокойно ще продължите без да се досетите за нея. Но не е много далеч. Наоколо има полета с киноа.

Пътечка води навътре сред полето, където се издига малък масив. Все още не виждате портата.

Излизате малко встрани на скалата и, ето  - тя е там J

Това е "Портата на дявола" или "Звездния портал" Араму Муру

Когато най-после стигнете и застанете пред нея виждате съвсем като истинска издълбана врата, а от свете й страни се издигат улеи, високи около 5 метра, които не водят навътре в скалата, а някъде нагоре.

 Усещането е сякаш те отнася асансьор

Мои спътнички твърдяха, че това са асансьори и усещат подемна сила като застанат в улеите. Аз лично не усетих това. Но го усетих, заставайки в рамките на портата... Това е нещо съвсем различно. Дали влияе надморската височина (4000 м) или енергията на мястото, но аз изживях моя личен катарзис. Няма да го описвам, той си остава за мен. Изпитвам само благодарност и любов към Природата и шанса, че се докоснах до това място.

Всичко останало е въпрос на вътрешния ви усет.

Галерия: